Куполът

Александровската гробница има дълъг около 15 метра коридор. Входът, чиято фасада е разрушена още в античността, се намира на изток. От коридора се влиза в правоъгълна камера. Покривната ѝ конструкция е с форма на трапец. Проходът между коридора и предверието е с правоъгълна форма. През вход се влиза в кръглата камера. Тя има диаметър в долната си част 3.30 метра и височина 3.40 метра.

Шестте пояса от богати стенописи, украсяващи кръглата камера на гробницата, освен със своето изящество и реализъм, се свързват и с това, че в единия от тях е направено едно от най-интригуващите и загадъчни открития в гробницата. Това е украсеният в червено монохромен пояс, където се вижда врязано с остър предмет изображение на млад мъж в профил наляво. Отгоре над портрета има надпис с гръцки букви, разчетен като „Кодзимасес Хрестос”. Според тълкуванието първата дума е лично име от тракийски произход, а втората – прозвище, което означава способен, умел, можещ. Така надписът може да се тълкува като Кодзимасес Майстора, а графитът представлява автопортрет и автограф на художника, изрисувал гробницата. Над червения пояс има геометричен фриз от свързани свастики, оцветени в бяло и черно. Отдолу той е ограничен с йонийска кима, а отгоре – от тясно бяло поле, с вписани в него червени точки.

Непосредствено над него следва най-добре запазеният фигурален фриз, върху който са изобразени сцени от царски лов. Ловът е една от най-популярните теми в тракийското изкуство. Среща се върху десетки паметници, накити, съдове, оброчни плочи и др. В представите на древните траки порядъкът във Вселената може да бъде установен чрез победа над силите на хаоса. Побеждавайки глигана – въплъщение на хаоса, владетелят възстановява световния порядък и придобива нов, по-висок статус.