Траките

През I хил.пр.Хр. древните траки са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите – в Югоизточна Тракия, бесите – в Родопската област, гетите – в североизточните райони, трибалите – в днешна Северозападна България и витините – в Мала Азия. В плодородните равнини на Тракия е развито земеделието, а в планинските райони водеща роля играе животновъдството. Развити са рударството, металообработването, грънчарството, кожарството, дървообработване. Войната е постоянен спътник в техния живот.

Най-характерна и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската култура са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Броят на тракийските могили в България е между 10 000 и 60 000. Една от най-големите и внушителни е тази край с. Мезек, Свиленградско. Със своите великолепни стенописи са прочути гробниците край Казанлък, с. Свещари, Исперихско и с. Александрово, Хасковско.

За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от откриваните днес тракийски съкровища. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от 9 златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой – само 5, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край с. Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница.